„Книга” е една от малкото думи в съвременния български език, която носи в себе си живата памет на старобългарския език.
Думата кънигы („букви, книга, нещо написано“) има безспорен прабългарски произход. От старобългарски тя е взаимствана практически във всички източноевропейски езици, както славянски, така и неславянски – нещо изключително рядко, когато говорим за думи, свързани с култура и писменост.
„Книга“ е наша дума – родна, древна и жива. Днес, в дигиталната ера, тя продължава да носи духа на времето, когато словото е било свещено, а всяка книга – истинско чудо.
